|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Израсло ми е дърво високо,
сълпе пустило, шума развило;
под дърво седи хубава Нена,
риза си шие и сълзи рони,
та па баща си люто кълнеше,
че я зароби млада-зелена,
млада-зелена, бела-румена,
не оженена, не задомена,
у тия ми пусти делии...
Е че ми иде Ненино либе,
Ненино либе - млада войвода;
като ги видя Нена робиня,
риза хвърлила и е станала.
Секиму чаша сълзи долива,
войводу чаша сълзи прелива...
Войвода Нени тийо говори:
- Даве те не съм силом заробил -
поробила те майка и баща,
продадоха те в скъпи години
за крина жито, а аз две просо.
Не плачи, Нено, не плачи, либе,
и я ще дойда на твойта вяра!...
Етрополе, Ботевградско (ПСп, кн. 14, 1885, с. 311, № Б - "Нена
робиня").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|