|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се е Влашката земя,
Влашката и Богданската,
че я размирил проклетия маджар,
пък я умирил Михаил войвода,
старите коли, младите роби,
малките деца под коне тъпче.
Че са се дялба делили,
че се е паднало
сестра на братец жена да бъде,
майка си има стара робиня.
Водили се се година и половина,
че им се родило мъжка рожба,
че го е люляла стара робиня,
хем го люляла, хем му песен пее:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово, хем дъщерино.
Отде я зачу Михаил войвода,
той на робиня тихом говори:
- Я да ми попееш снощната песен,
дето я пееш на мъжко ми дете!
- Страх ме, Михале, да не ме убиеш!
Душево, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|