* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката и Богданската,
че кой га миреше,
кой га делеше - Михал войвода,
той га мери, той га дели.
На всички дялба отдели,
и за него си дялба остави.
Неговата стара майка -
за стара робиня,
а сестра си за жена.
Живели, неколко живели,
са стигнали мъжка рожба.
Стара робиня
мъжко си дете приспива:
- Де нани, нани, мъжка рожбо,
от брат и от сестра,
от син и от дъщеря.
От де га зачу Михал войвода -
той се на робиня молеше:
- Да ми запеиш снощната песен,
дето я пя на мъжка рожба!
Пък тя му са молеше:
- Бре, как да ти запея, Михал войвода,
снощната песен -
ти ще ми отрижиш старата глава,
старата глава с бялата коса.
- Аз, ако ти отрежа старата глава,
старата глава с бялата коса,
да ми изсъхне дясната ръка.
И тя му запяла снощната песен.
- Де нани, нани, мъжка рожбо,
от брат и от сестра.
Михал се люто разсърди,
та хи отряза старата глава с бялата коса,
че му изсъхна дясната ръка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016