* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Ой, Михал, Михал, Михал чорбаджи!
Работи Михал девет години,
девет години чужда работа,
и още девет сойна работа,
че се оглави за бяла Стана,
за бяла Стана, бяла Будимка,
че са стекъли мъжко детенце.
Стана Михалю говор говори:
- Ой, Михал, Михал, Михал чорбаджи,
аз не съм кадър дете да гледам,
дете да гледам, крави да доя,
крави да доя, телци да лъча,
телци да лъча, сарай да редя!
Хем яла, пода, на робски пазар,
та ми прикупи мала робиня,
мала робиня със мало робче.
Робче терзийче сарай да реди,
мала робиня дете да мири!
Стана ми Михал, та ми отиде,
та ми прикупи мала робиня,
мала робиня със мало робче.
Мала робиня дете миреше,
дете миреше и му велеше:
- Нани ми, нани, бабино внуче,
и синово ми, и дъщерино ми!
Така люлеех твоята майка,
твоята майка и твоя баща!
Стана Михалю говор говори:
- Ой, Михал, Михал, Михал чорбаджи,
мала робиня дете миреше,
дете миреше и му велеше:
"Нани ми, нани, бабино внуче,
и синово ми, и дъщерино ми!
Така люлеех твоята майка,
твоята майка и твоя баща!"
Михал си пита мала робиня:
- Мари, робиньо, мала робиньо,
мър запей ми си снощната песня!
- Аз 'ко запея снощната песня, -
обесюваш ме, кайдисуваш ме!
Говор гоори Михал чорбаджи:
- Ни те обесвам, ни те кайдисвам!
Говор гоори мала робиня:
- Анатема те, триж-девет пъти,
дето направи соя кюприя,
та ми минаха триста татари,
та ми вземаха дъщеря Стана,
дъщеря Стана, сина Михаля;
та си сте, Михал, братец и сестра!
Говор гоори Меихал чорбаджи:
- Ой, Стано, Стано, сестро льо моя,
яз кя да пода дето огрява,
дето огрява ясното слънце,
ти да ми подеш, дето заходя -
да се не видим, да се не срещнем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016