|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Ах, седнал ми е Кара-Никола,
Кара-Никола вино да пие,
вино да пие, вино червено,
вино червено, бистра ракия.
Диван му седи Станка робиня.
Станка робиня филджан държеше,
филджан държеше, филджан сребърен.
Тя му залива със руйно вино,
със руйно вино, бистра ракия,
тя му залива, не я допълва,
ами я допълня с бистри сълзи.
Като я видя Кара-Никола,
той отговаря Кара-Никола:
- Ой ми те тебе, Станке робиньо,
що сълзи рониш, чаша допълваш,
не ми се сърди, Станке, на мене,
ами се сърди на твойта мама,
на твойта мама, на твоя татко,
те те продали гладни години,
гладни години за крина жито.
Дебелец, Великотърновско; седенкарска (Стоин-ССБ, № 228 - "Станка
робиня"; =Юбилейна книга за Дебелец. В. Търново, 1938, с. 292).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|