* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
че кой я ери, че кой я мири -
Михаль я ери, Михаль я мири
с неговто конче, конче хранено.
Старо колеше, младо робеше,
дребните деца под кон тъпчеше,
само йостави една робиня,
една робиня, Виша гъркиня,
тя да му бави мъжката рожба.
Хем го люлее и хем му пее:
- Нани ми, нани, дете синово,
дете синово и дъщеринино!
Отде я зачу Михаль войвода,
отговаряше Михаль войвода:
- Ой ми та й тебе, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
я да ми попейш снощната песен -
сабаси фаса сос кюпрюсю!
Отговаряше стара робиня:
- Ой ми те тебе, Михаль войвода,
ще ти попея снощната песен,
ще я попея, ще ме погубиш!
Отговаряше Михаль войвода:
- Ой ми та й тебе, стара робиньо,
стара робиньо, Виша гъркиньо,
попей я, попей, стара робиньо!
Ако издигна да те удара,
да ми изсъхне десна ръчица,
ако ти с уста дума продумам,
да ми устата тя онемее,
ако те стрелна, с очи погледна,
да ми очите тогаз ослепеят!
Че е запяла стара робиня,
стара робиня, Виша гъркиня:
- Нани ми, нани, дете синово,
дете синово, дъщеринино!
Че се разлюти Михаль войвода,
че си издигна десна ръчица,
да я удари - ръка изсъхна,
че рекъл дума да си продума,
дума продума, я че онемя,
рекъл е с очи той да я стрелне,
я че ослепял със двете очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016