|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изтекло ми е дърво високо,
високо па стволовато -
клоните му в синьо небо,
корените - в бели Дунав.
Под него седи Михал войвода,
пред него има честна трапеза,
до него стои Стана робиня,
чашите си не допълваше,
ми ги допълва с бистри сълзи.
Михал на Стани тихом говори:
- Ой ми ти тебе, Стано робиньо,
че не съм те зорлем довела,
зорлем довела, по силом довела,
ми ти баща ти самси продаде
в ония ми ти гладни години,
за чирек жито и за кофа просо,
да си изхрани девет дечица,
деветина ми ти синковци.
Тебе пеем - Богу славим!
Колко здравец по планини -
толкоз здраве в тая къща!
На човечно, на добично
и на стари старейшини,
и на млади домакини.
Червен бряг, Луковитско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); чирек - 10
кофи.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|