|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Изтекло ми е дърво високо,
ей Коледо ле, мой Коледо ле,
дърво високо и столовато,
клоне му беха във синьо небе,
и корените във бели Дунав,
под него седи Михал войвода,
край него седи Стана робиня.
Наливаше му вино ракия,
на ги допълня със бистри сълзи.
Михал си Стана тийом говори:
- Стано ле, джанъм, черна робиньо,
чова не съм те зорле довела,
зорле довела, по сила взела,
ми те баща ти самси продаде,
за крина просо, за чиряк жито,
коги беше ле, гладна година,
да си изхрани девет дечица,
девет дечица, девет си сина.
Червен бряг, Луковитско; коледна (Стоин-ТВ, № 72).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|