* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Дърво-бука, Невеве ле,
дърво-бука род родило -
на две стебла две ябуки,
на трекьото пиле пое,
пиле пое, дури дума,
дур из гърло изговара:
- Чуйте старо, вижте младо!
турци Влашко поплениха -
що би старо погубиха,
що би младо заробиха.
Останали две дечица
едно Янкул и Янинка.
И них са ги попленили.
Янкул пленил Татар-бего,
а Янинка Богдан-войвода.
Па раснали, пораснали -
Янкул момче за главенье,
а Янинка мома за жененье.
Проговорил Татар-бего:
- Е тизека Богдане-войвода,
айде да се осватиме!
Па се они осватили.
Водили се Янкул и Янинка,
водили се до три годин,
сдобило им се мъжко дете.
Не е дете като дете,
най е дете люта змия.
Проговори Янинчица:
- Янкуле, мой стопанине,
като ч' идеш на нов пазар,
да ми купиш стара баба,
стара баба робинчица -
да ми люля мъжко дете...
Кога било утре рано,
утре рано, озарана,
Янкул ойде на нов пазар,
та й купи стара баба,
Стара баба робинчица -
да й люля машко дете.
Па седнала да го люля:
със нога си дете люля,
със ръце си пласке преде,
със уста му песен пое:
- Нани люлюш, мъжко дете!
Не си дете, като дете,
най си дете люта змия.
И я съм деца чувала -
не съм много изчувала,
две съм деца исчувала -
един Янкул й Янинка;
турци ми ги поплениха,
и не знам къде са, що са...
Дочула я Янинчица,
и се като досетила,
дека това са си они.
Дойде Янкул от оране
И му Янинчица дума:
- Янкуле, мой стопанине!
Какво пое стара баба,
какво пое и кажува -
ние сме си брат и сестра,
Айде да се раздвоиме,
вече да се не видиме,
(не видиме), нито да се чуеме
Ти че ойдеш дека сънцето изгрява,
я че ойда дека сънцето захожда!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016