* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Янкуле, море, Янкуле!
Янкул сдоби мъжко дете,
не е дете, като дете,
но е дете люта змия!
Янкулица говореше:
- Янкуле, море, Янкуле,
да си идеш на нов пазар,
да си купиш стара баба,
да ни люля мъжко дете!
Па си ойде Янкул на нов пазар,
та си купи стара баба,
стара баба робинчица
да им люля мъжко дете.
Залюля го стара баба,
със нога си дете люля,
със ръце си памук преде,
със уста си песен пое:
- Нани, люлюш, мъжко дете,
нани, люлюш, ега пукнеш!
Не си дете като дете,
но си дете люта змия!
И я съм деца чувала,
така не ми са плакали -
един Янкул и Янинка.
Них ми турци поплениха,
та ги роби заробиха,
не знам накъде ойдоха!
Дочул я е млади Янкул,
па на Янкулица говори:
- Я си стани, Янкулице,
да си чуеш какво пое,
какво пое стара баба!
Дете люля, песен пое -
и она деца чувала -
един Янкул и Янинка;
них ги турци попленили,
та ги роби заробили!...
Дочула я Янинчица,
па на баба говореше:
- Леле, бабо, стара бабо,
каква беше Янинчица?
- Она беше нишанлия -
под мишка нишан имаше
от голема сипаница...
Янкул беше нишанлия -
на глава нишан имаше,
с деца джилит играеше,
с джилит му глава разбиха...
Погледнаха Янинчица -
под мишка нишан имаше,
она била щерка й.
Погледнаха и Янкула -
на глава нишан имаше,
това е било сино й.
Они били брат и сестра!
Па им макя говореше:
- Детето в църква хвърлете,
у църквица Мариица.
Един идете, идете,
дека сънцето изгрява;
един идете, идете,
дека сънцето заходи, -
вече да не се видите!...
Детето в църква хвърлиха,
у църквица Мариица;
сама се църква запали,
гяците изнемяха,
поповето изслепяха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016