|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Добруджанската,
размирил ми я Михаил войвода,
че се мирели десет години,
че не се познало кой майка и баща,
кой майка и баща, кой брат и сестра.
Заженил ми се Михаил войвода,
булка ще вземе от момин града,
стара робиня от Овчен града.
Заживели са мало, ни много,
мало, ни много, цели десет месеца.
че им се роди мъжко детенце,
мъжко детенце, мъжка рожба.
Михаил войвода нищо не знае,
сутрин излиза, вечер се връща,
вечер се връща, че си песен зачува -
стара робиня дете люлей,
дете люлей, песен му пей:
- Нани ми нани, синово дете,
синово дете, и дъщерово!
Михаил войвода смаян остана,
той до робиня застава:
- Ой те тебе, стара робиньо,
стара робиньо, нашта майчица!
Белица, Тутраканско (Иванова, Йорданка Петрова. Автентичният
песенен български фолклор от община Тутракан. Тутракан, 2001, № 16).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|