* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Габер дърво род родило,
от рожба се й поломило,
поломило, потрошило,
тук останало, останало
на две вейки, две ябълки,
на третата пиле пее,
пиле пее - шарен сокол.
Като пее, дури дума,
дури дума, дур казва:
- Спиш ли, Вельо, буден бъди,
пиян ли си - трезвен бъди.
Турци земя размириха,
размириха, разделиха;
отбор момци в синджир турят,
а невести с прът карат.
Тука останало, останало,
останали две дечица, сирачета,
сирачета - близначета.
Взела ги е Мильовица,
Мильовица, баш невяста,
гледа ги, та ги изгледа,
едно Бано, друго Стано.
Раснаха, та пораснаха.
Стана Бано за женене,
бяла Стана за искане,
искаха се и взеха се.
Доби Стана мъжко дете,
не е дете, като дете,
най било люта змия.
И те главили алаик,
алаикът го люшкал и му пял:
- Нани, Нани, бабино дете,
нани, нани, ни нанало,
ни нанало, ни станало;
байно, ти не си й същия баща,
ами ти не си й същия вуйчо.
Стана, ти не си й съща майка,
Стана, ти не си й съща леля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016