|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Бог да убие, бре, Алил паша,
дето направи на Тунджа моста,
на Тунджа моста, на Дунав бента,
да заминават черни татари,
черни татари й грозни манафи.
Че са вземали назлъджа Станка,
назлъджа Станка й позел Михалчо,
че са раснали и пораснали,
пораснали са в татарска земя,
че са големи дори станали,
че са двамата тий отвземали,
че са добили мъжка си рожба,
мъжка си рожба, малък Иванчо.
Пазарили са стара робиня,
за да хим люля мъжката рожба,
мъжката рожба, малък Иванчо.
Хем го люляла, хем му е пяла:
- Нънни ми, нънни, синово дете,
синово дете, хем дъщерино!
Де га е чула назлъджа Станка,
тя на Михалчо отговаряше:
- Бре ой те тебе, позел Михалчо,
я да накараш стара робиня
да ми попее снощната песен,
дето я пейше на малък Иванчо!
Отговаряше стара робиня:
- Ако изпея снощната песен,
ще ми отвземеш старата глава,
старата глава с бялата коса.
Отговаря й позел Михалчо:
- Ако ти взема старата глава,
старата глава с бялата коса,
да ми изсъхнат и двете ръце,
и двете ръце от лактите,
да ми изсъхнат и двата крака,
и двата крака от колената!
Че е запяла стара робиня:
- Нънни ми, нънни, синово дете,
синово дете, хем дъщерино!
А че е станал позел Михалчо,
че й отрязал старата глава,
старата глава с бялата коса.
Изсъхнали му и двете ръце,
и двете ръце от лактите,
изсъхнали му и двата крака,
и двата крака от колената.
Аспарухово, Карнобатско; трапезна, на моабет (СбНУ 60-2/1994,
№ 1218 - "Михаил и Станка - брат и сестра съпрузи, майка им робиня - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|