|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня
Бог да убие Сарълъ Петра,
дето направи моста на Тунджа,
та да играят Михо и Станка,
Михо и Станка, двата близнака.
Оттам минали черни татари,
те са вземали Михо и Станка,
Михо занели към изгрев слънце,
Станка занели към заход слънце.
Тръгнал ми Михо булка да търси,
че си намери хубава Станка,
хубава Станка, Миху прилика.
И са се взели Михо и Станка,
че им се роди мъжко детенце.
Че си хванаха стара робиня,
стара робиня дете да гледа.
Стара робиня песня пееше:
- Нъни ми, нъни, синово дете,
синово дете и дъщерино!
Хубава Станка Миху думаше:
- Я ела, Михо, да послушаме
стара робиня ква песен пее!
Александрово, Хасковско; при низане на тютюн (СбНУ 60-2/1994,
№ 1219 - "Михо и Станка - брат и сестра съпрузи, майка им робиня - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2016
|