|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Настойчив ухажор
Снощи, мамо, отидох, хей, джанъм, отидох
по на горно кладенче;
там си, мамо, заварих
едно бяло момиче,
едно тънко гъркинче -
на бял камън седеше,
бяло лице миеше,
черни очи стреляше.
Стрелна очи към мене,
сбутах коня към него,
коня бяга от него,
и то бяга от коня.
Аз се виком извиках:
- Бре стой, моме, не бягай,
я съм у вас доходял,
със майка ти хортувал,
със баща ти сборувал,
със бати ти ял и пил,
със буля ти нощувал
под хамбаря на трема.
Там, моме ле, забравих
мойта кърпа везана,
и на края писана -
твоето име и мойто,
моето име Стоянчо,
а пък твойто Стоянка.
Хай да ги сберем наедно,
да ги сеем в градинка.
Ако изникне, изникне
два стръка зелен босилек -
двамата жа се вземем;
ако изникне, изникне
два стръка зелен бучимиш -
двама жа се разделим!...
Левка, Свиленградско; хороводна - през зимата, вечер (СбНУ 62/2009,
№ 1191 - "Дали да се вземат, или да се разделят").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|