* * *

Надхвалване на овца, нива и лоза

Похвали се кривата лоза,
ей, Коладе ле, мой Коладе ле:
- Аз съм лоза, кривата лоза,
аз съм лоза родовита,
родовита и плодовита,
че си пущам от главинка,
от главинка по една кринка,
от редленце по футийка,
само лозе, постав грозде.
От где я зачу жълта дюля,
от где я зачу и отговаря:
- Ой те тебе, кривата лоза,
чувам, че си родовита,
родовита и плодовита,
ала си ми кавгаджийка,
раздели-братя, разцепи-глави,
я, ела, да дойдеш мен да видиш,
мен да видиш по сред-лято,
по сред-лято, по Илинден,
що съм рожба и аз родила,
от клонченце, по кошченце,
сама дюля - прешув дюли.
От где я зачу бялата рейка,
от где я зачу и отговаря:
- Ой те тебе, жълта дюля,
чувам, че си родовита,
родовита, плодовита.
Я ела, мен да видиш,
мен да видиш по среди-зима,
по среди-зима, по Коледа,
що съм дарба и аз дарила,
старите старци, с кожуси,
старите баби с калцуни,
младите момци с калпаци,
младите булки с елеци,
младите моми с чорапи...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016