* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Зажени се Елица;
Елица се в гори превеле
и мома се с рода прощава:
- Прощавай ми, родо голема,
и ти, рождена майчице,
що ти съм много додеяла,
додеяла, доделяла, майчице;
та ти искам, мале майчице,
много тьонки дарове,
ръкаве и месале.
На свекър кошуля,
на свекърва ръкаве,
на девер, презрамки,
на зълва тестемел.
И притурай ми дарове, мале,
че ми са много сватове;
и цветето, мале, да ми поливаш -
всека утрин с росица,
къде пладне со солзи,
а над вечер с водица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020