|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Ела се свива, превива,
девойче с род се прощава.
Девойче ока деверу:
- Постой, почакай, девере,
да кажем нещо майци си,
майци си, още бащи си:
- Остани сбогом, майчице,
сама без роджбу галену;
я ч' идем, мамо, ранена
при чужду майкю мачеву -
дали чу найдем сирота
и тамо твое галене,
и твое думе медене,
майчину уку-поуку?!
На тебе, мале, оставлям
градински ранен босилек -
немой га, мамо, оставиш
да съхне ядън, посъхне,
ноло го често посипу -
с росицу рано и вечер,
със дробне сълзе по пладне!
Остани сбогом, майчице,
сама без роджбу роджену!
Трън; сватбена - на прощаване (Господинов 1921, с. 195, № 9);
ранена - нахранена.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|