|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
- Русо вардаленко,
Вардарен прелива, (2)
тьован, мътен тече, (2)
та ще те завлече,
назад, Русо, назад,
да те не завлече.
Русо вардаленко,
що си юникнала, (2)
твойне черни очи
и помренила си
твойно бяло лице?
Дали дарье немаш,
дарье да даруваш, (2)
спапя да товариш?
- Майчо, мила майчо,
и дарье си имам,
дарье да дарувам,
спапя да товара,
ям си ми е болно,
как си се разделям, (2)
от майка, от баща.
- Майчо, мила майчо,
обърни се, майчо, (2)
нещо да ти кажа -
китки съм садила
в долнана градина,
да ми ги заливаш,
дорде се завърна,
сетнена неделя
по гости ще дойда.
Долно Дерекьой, Пашмаклийско, дн. Соколовци, Смолянско; сватбена
- из улицата и на прощаване (СбНУ 39/1934, Стоин, № 182; =БНТ 13/1965, № 707 -
"Русо Вардаленко"); спапя - сватбени дарове, прикя.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|