|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Ела се вива, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
че ще далече да ида,
та не ща скоро да дойда,
до осем-девет години,
за дванайсет пролети,
за дванайсет есени.
- Преваляй, Русо, преваляй
и се назад обръщай,
майци си заръчвай:
- Мамо, стара майчице,
сяла съм ран босилек,
в нашата долна градинка,
да ми го, мамо, поливаш,
сутрина, мамо, вечера,
сутрина, мамо, с водица,
вечера със сълзица,
докато се ази завърна
с мойте, мамо, девери.
Шипково, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|