|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
- Дунави бистри, студени,
като течете, Дунави,
от връх, от Стара планина,
не видяхте ли, Дунави,
моето либе Стояна?
- Видяхме, момне ле, видяхме -
от планината слизаше
със меден кавал свиреше,
кавала свири, говори:
"Чакай ме, момне ле, чакай ме,
дур осем-девет години,
дорде да ида, да дойда.
Ти посей морен босилек,
гледай го и поливай го -
ако босилек изникне,
да знаеш, Радо, жа дойда;
ако босилек изсъхне,
да знаеш, няма да дойда,
давам ти прошка - жени се.
Избирай, либе, пробирай,
като мене ерген да найдеш -
мойто ходене да ходи,
мойто носене да носи,
мойте думи да дума
и моя поглед да гледа.
(*)
Слънцето трепти, захода,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
да ми поливаш
заран със ситна росица,
я на пладнина с водица,
я вечер, мамо, със сълзи.
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна (Върбански
1910, № 194 - "Дунави бистри, студени"); контаминирани два текста; със
знака (*) посочваме мястото на прехода; у Кауфман-НПБУМ 1/1982, № 355 те са разделени
(бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|