|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
- Караш, мале ле, караш ме,
караш ме, напобиваш ме,
че ти дворите не мета (2)
и ти хюзметет на права,
ма сега вейке ще с'пода
Далеко и по-далеко,
през девек села далеко,
дето пилците зимоват,
зимоват, пък не летоват.
Ти пъкьовете ще гледаш
и пътниците ще питаш.
Очите ще те забольет
По пъкьовете да гледаш
и пътниците да питаш.
Босилек саден оставям,
ти да го, мале, заливаш
Вечер и сутрин водица,
на пладне, мале, със сълзи.
Ятрос, Визенско - Турция; зап. във Василико, дн. Царево; сватбена
- прибулват и телосват невестата (Стоин-ИЗТр. 1939, № 509).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|