|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето
Елха си върше превива,
мома се с рода прощава!
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
че съм ти аз додеяла
с моите тънки дарове -
за свекър бяла кошуля,
а за свекърва ръкави,
за деверите - презрамки
и за зълвата махрама.
Ти, мамо, дар ми притуряй,
че ми са много сватове,
та да ги всички дарувам;
и ти се моля, майчице,
цветето да ми поливаш -
привечер, мамо, с водица,
утрина, мамо, с росица,
а къде пладне със сълзи.
неуточнено (Попдимитров 1926, с. 61 - "Прощаване").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|