* * *

Заръки на булката към своята майка - като излезе, да й полива цветето

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава.
Девойка дума деверо:
- Постой, почакай, деверо,
да каже нещо майци си!
- Остани си сбогом, майчице,
сама без рожба, галена,
аз вече, мамо, отивам.
Дали ще ми е весело,
при чужда майка момкова.
Дали ще найда, сирота,
и тамо твоето милване,
и твоята ука майчина,
и твоите думи медени?
На тебе, мамо, оставям
в градинка дребен босилек.
Ах, свидно ми е за него!
Недей го, мамо, забравя,
ами го често поливай,
сутрин и вечер с росица,
и с дребни сълзи по пладне...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020