|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар храни стадото си с момини китки
- Невястице ле, овчаркино ле!
Овчар ми язди на вране коне,
низ село ходи, та виком вика:
- Сбирайте се, горнокраювци,
горнокраювци, долномаалци,
мост да градите при Стара река,
че же ми мине велико стадо;
като жда мине, смил жда порони.
Овчар го бере, овци го дава,
па си на овци тийо говори:
- Яжте го, овци, та изпукайте,
та изпукайте една неделя,
да се находя по седянките,
да се нанося от моми китки
и от невясти червена ружа,
и от вдовици гриви гривици!
Яли го овце, та изпукали,
та изпукали една неделя,
та са находи по седянките,
та се наноси от моми китки
и от невясти червена ружа,
и от вдовици гриви гривици.
Радилово, Пещерско; лазарска - на овчарска жена (Илиев 1889,
№ 152 - "Овчар жертвува овцете си за веселба"; =БНТ 5/1962, с. 399 -
"Овчарова клетва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|