|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар храни стадото си с момини китки
Моме, малка моме,
хубава, гиздава,
не стой на бел камен!
Ми извиши гласи,
че тихин ветер дуе,
та гласи ти носи!
Чобан стадо брои,
та му загрешоваш.
На стадо си кълне:
- Стадо, пусто стадо,
дамно изпукало
за ден и пладнина,
деня по хиляда,
вечер две хиляди;
аз да слега
до в полето
и аз да се находя
зима сос дружина,
лето сос аргати,
сос малки девойки!
Просеник, Серско - Гърция; жътварска (Веркович 1860, № 151; =Верковиќ
1/1985, № 151; =Славейков-КП 1941, № 94; =Славейков-КП 1995, № 95 =Осинин-Любовни
1936, с. 141, № 237; =Бурин-Панайотова 1956, с. 110; =БНТ 6/1962, с. 137).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|