* * *

Овчар храни стадото си с момини китки

Ой хубава Йованко девойко!
Йова игра у село големо,
кротко игра, земята се тресе,
тийо пойе, далеко се слуша.
Дочул я Йован от Задгорье,
скара стадо у поле широко,
зло ми строши тая честа гора,
запладни й под сенка ладена,
на стадо вели ем говори:
- Пладнуй, стадо, да би изпукало,
аз кье ида у село големо.
Па си ойде право на хорото,
па се хвана Йован до Йованка.
Сос ръце й колане кършеше,
сос нозе й полите газеше,
сос глава й перата кършеше.
Догледаха Йованкини браткя,
та на Йован велят, ем говорят:
- Ей Йоване, болен байрактаре,
не й троши сос ръце колане,
не й гази сос нозе полите,
не й кърши сос глава перата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020