|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома заспала на овчарско коляно
Борянчице, капчице!
Заспала е Борянка
в зелена градина.
Оттам овчар мина,
овчар свирка свири,
на Борянки дума:
- Стани, стани, Борянко,
да гледаме облаци -
чий е облак най-тъмен,
кой ще лети градушка,
кой ще лети ситен дъжд?
Янкин облак залетя.
Не залетя ситен дъжд,
ми удари градушка,
та удари, очука
Борянкинем ябълка.
Разболя се майка хи,
та не найде ябълка,
уста да си разкваси.
Майка хи я кълнеше:
- Мари, Янко-Борянко,
дано не се оглавиш,
първо любе не вземеш!
Граматиково, колиби Малката Котвина, Малкотърновско; хороводна
(СбНУ 57/1983, № 1070 - "Майка й я кълнеше").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|