|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Русице ле, Русано,
мари мила байнова,
като си ме любила,
што ми не си казала -
и аз бари да зная,
и аз тебе да любя!
Снощи легнах, та заспах,
насън ми се присъни,
че си до мене легнала,
дясна ръка метнала
на юнашка снажица.
Га се трепнах, събудих,
няма тебе при мене, -
студен камък до мене,
студна ми вода подляла.
Ти ли ми камък донесе,
ти ли ми вода подля?
Русанка му говори:
- Байно ле, бачо Иване,
мойта е майка мащеха, -
тя ме деня не пуща
за водица да ида,
а камо ли пък нощя
камък да ти донеса!
Казанлък (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|