|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспал до мома - събудил се до студен камък
- Севдано ле, любе ле,
маре, като си ме любила,
севдано ле, любе ле,
та що не си ми казала,
севдано ле, любе ле,
и я тебе да люба,
и я тебе, ти мене.
Севдано ле, любе ле,
я снощи легнах, та заспах,
насъне ми се присъни
Дидола мома при мене,
мома със бели фустани,
отгоре сини кафтани,
с тенка книката престилка.
Кога се сепнаф, събудиф,
нема мома при мене,
мома с бели фистани,
отгоре сини кафтани,
с тенка книката престилка.
Сухото дърво при мене
и белото камене.
Маре, ти ли си го донела?
- Байне ле, бате Йоване,
мене ме макя не пуща,
деня низ двора да ходя,
дилки ти ношкя да дойда
и камен да ти донеса!
Каваклия, Лозенградско - Турция; зап. в Лъджакьой, дн. Банево,
Бургаско; хороводна (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1356 - "Събудил се от сън - студен
камък до него"; =БНТ 6/1962, с. 357).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
|