* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
та изпила люта змия,
люта змия усойница.
Никой Неда не вярва,
нито свекър, нито свекърва,
нито зълва, ни етърва,
само си я вярваше
Нединото първо либе,
а то сега не е тука.
Девет села кулак държи,
в десето вино пие.
Виното си още не допива,
чашата си още не оставил,
скръбна вест му пристигнала,
че му либе болно лежи,
болно лежи, умира.
Виното си не платило,
па се качило на врано конче,
да привтаса бяла Неда.
Кога стигнал край селото,
че го срещат четворица,
че му носят първо либе:
- На ви двеста, остайте я,
на ви триста, открийте я,
да й видя бяло лице,
бяло ли е, както беше,
да й видя черни очи,
черни ли са, както бяха.
Бяло лице пожълтяло,
черни очи посивели,
посивели, затворили се.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019