* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
снощна вода кладенчова,
че изпила пъстра змия,
пъстра змия усойница;
на сърце й зимувала,
на гърло й летувала.
Болна лежи бяла Неда,
болна лежи ще си умре.
Над глава й стои бял челебин,
бял челебин Неда дума:
- Мари, Недо, бяла Недо,
какво ти се яде, яде и пие?
Отговаря бяла Неда:
- Ой те тебе, бял челебин,
кат ме питаш, да ти кажа -
яде ми се, пие ми се
жълта дюля цариградска,
сухо грозде от Едрене.
Като зачу бял челебин,
че възседна бяла коня,
че отиде в Цариграда,
че й взема жълта дюля,
жълта дюля, сухо грозде.
Кога е в село влезнал,
кого срещне, кого стигне,
пита и разпитва бял челебин,
какво прави бяла Неда,
а хора му отговарят:
- Вчера умря бяла Неда.
Като зачу бял челебин,
бяла коня той пришпори,
че си срещна бяла Неда
сред селото на мегданя.
Бял челебин хора дума:
- Ой ви вази, близки хора,
близки хора и познати,
двеста давам, сложете я,
триста давам, открийте я,
открийте я да я видя,
да си видя бяла Неда,
бяла Неда, мойто либе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019