* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Янка снощна вода,
снощна вода геранова,
та изпила люта змия,
люта змия усойница.
На сърце й месо къса,
месо къса, гнездо вие,
гнездо вие, змии лупи.
Хабер праща на първо либе,
та отиде да я види.
Тя му иска за покана,
дет го няма по среди-зима,
жълта дюля илирамза,
бяло грозде резекия.
Отиде либе на лозе,
лозе има, грозде няма,
дърво има, дюля няма.
Че възседна врана коня,
па отиде в Цариграда,
в Цариград, Узун-чаршия,
та намери жълта дюля,
жълта дюля илирамза,
бяло грозде резекия,
резекия във кутия.
- Хайде, конче, да вървиме,
да си видя първо либе. -
Като в село те стигнали,
хора среща и си вижда
неговото либе носят.
Той на хора проговаря:
- Двеста давам - сложете я,
триста давам - отлупете я,
да й видя бяло лице,
бяло лице пожълтяло,
червени устни потъмняли! -
Па извади остро ножче,
да разреже жълта дюля.
Не разряза жълта дюля,
удари се в клето сърце,
па си викна, та заплака:
- Лежи, либе, да лежиме,
че Господ каил не стана,
двама да се, либе, вземе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019