|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила Рада снощна вода,
та изпила люта змия,
люта змия пепелешка.
Легна Рада да умира,
да умира, да отодя.
Радината стара майка,
тя на Рада тихо дума:
- Мари Радо, клета дъще,
ти умираш, ти отодяш,
мене на кого оставяш?
Рада майки си думаше:
- Мъри мале, стара мале,
оставям ти, забраввам ти
моя мили златен гердан,
да го туриш на вратника -
кога духне тихян вятър,
и герданя ще придрънка,
ти ще речеш: "Рада иде,
Рада иде, вода носи,
котлите й придрънчоват,
полите й прифучават."
Козичино, Поморийско; на валянка (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=648>
19.09.2019).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|