|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Пила е Неда снощна вода,
снощна вода кладенчова,
кладенчова, гераньова,
че изпила пъстра змия
с две глави, с две опашки.
Легна Неда, разболя се,
разболя се, залежа се.
Над глава й младо турче,
хем я гледа, хем я пита:
- Кажи, кажи, бяла Недо,
какво ти се яде, пие?
Отговаря бяла Неда.
- Яде ми се какот нема,
какот нема по среди-зима,
жълта дюля цариграшка,
бяло грозде резекия.
Ах, че стана младо турчи,
че отиде в Цариграда,
за ден ходи, за два дойде -
не намери жълта дюля,
жълта дюля, бяло грозде.
Кат се върна младо турче,
срещна Неда сред селото,
сред селото на носило,
и продума младо турчи:
- Сто ви давам сложете я,
двеста давам открийте я.
Отговаря Недина мама:
- Нашата вяра не се слага,
не се слага, не се открива.
Че разтъжи младо турчи,
че забягнагоре долу,
горе долу в Анадола.
Горски Горен Тръмбеш, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|