|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болна мома - пила снощна вода и изпила змия
Тейно на Рада думаше:
- Какво приказват хората,
момите по седенките,
булките по беленките,
бабите във черквите,
че ти си, Радке, неволна,
неволна, Радке, непразна?
Да зная, че е истина,
главата ще ти отрежа,
къс по къс ще те насека
и ще те, Радке, разкача
в нашата мала градина,
на мириянската ябълка.
Радка на тейно думаше:
- Не слушай, тейно, хората
те по душмънлък приказват.
Пила съм вода речница,
изпила съм змия водница,
затуй ми е голям стомаха.
Додето Радка издума
и се от душа отдели.
Като я в черква опяваха
пъстра си змия излезе
от Радкините устанки.
Горски Горен Тръмбеш, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|