* * *

Болна мома - пила снощна вода и изпила змия

Пила Неда снощна вода,
снощна вода геранова,
че изпила пъстра змия,
пъстра змия усойница.
Разболя се, залежа се,
три години и полвина.
Бял челеби на стол седи,
на стол седи, вино пие,
вино пие и ракия,
и на Неда отговаря:
- На ти, Недо, чаша вино, (2)
чаша вино, две ракия!
Отговаря бяла Неда:
- Ой те тебе, бял челеби,
да би Неда вино пила,
вино пила и ракия,
не би болна тя лежала!...
Аз си не ща чаша вино,
чаша вино, две ракия,
най си искам бяла диня,
бяла диня дренополска,
жълта дюля никополска,
сухо грозде от София,
и мъничко баш ракия!
До София три дни ходят -
бял челеби за ден дойде,
за ден ходи и дохожда,
кон му пукна за хиляда,
той коня си не поглежда,
най отиде у Недини -
бяла Неда на носило,
на носило под ветрило...
Отговаря бял челеби:
- Ой ви вази, вси попове,
двеста давам - сложете я,
триста давам - отвийте я,
да й видя бяло лице,
че бяло ли е какот' беше!
Отговарят вси попове:
- Ой те тебе, бял челеби,
двеста давай, не се слага,
триста давай, не се отвива!
Разсърди се бял челеби,
че извади остро ножче,
че се удари у клето сърце!
Кат' се удари у клето сърце,
там той падна и загина,
тогиз стана бяла Неда,
под ветрило от носило...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019