* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
със бели менци за вода, -
слънцето да не я огрее,
месецът да я не зайде.
Отдолу идат два змея,
два змея, два огняника.
Първият мина, замина,
вторият си Радка загледа
и си на Радка думаше:
- Я дай ми, Радке, да пия,
менците да ти надпия,
та да сме двама заедно.
Радка на змея думаше:
- Недей ме, змейо, запирай,
че мама е болна легнала,
колкота гори от болки,
толкова гори за вода.
Змея на Радка думаше:
- Недей ме, Радке, залъгвай,
снощи покрай вас аз минах,
майка ти сред двор стоеше,
тънка си змия вадеше,
със бял я бодил потика,
и си на змия думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергените
около нашта Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016