* * *

Мома среща три (два) змея

Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода.
Рано й за вода ходила,
ходила, хем се й връщала.
Не я слънцето видяло,
слънцето, още месецът.
Като се назад обръщаше,
насреща й идат, идеха
три змея като три облака.
Първият мина, замина,
вторият нищо не каза,
третият Радка позапря,
позапря и й продума:
- Радке ле, мома хубава,
ти не си от Бога хубава,
най си от големи маши.
Баба ти омайницата,
майка ти магьосницата,
омаяли и небе и земя.
Радка на змея думаше:
- Пусни ме, змейо, пусни,
баба ми болна лежи,
майка ми за вода гори.
Змеят на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
снощи край вас като минахме,
баба ти сред двор стоеше,
пъстра си змия държеше,
с нова я брадва сечеше,
в ново я гърне слагаше
и на огън я туряше.
С бял я бодил подклаждаше
и на змията думаше:
"Тъй както се вие тази змия,
тъй да се вият момците
край нашата Радка хубава!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016