* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Стояна беда бедили,
на два го друма вардили,
на третия го хванали,
хванали, та го вързали,
бели му ръце наопак,
ситен му синджир на шия
и букаи му на крака.
Та го превели, превели,
през гора, през босилкова,
през село, през Стоилово,
та го завели, завели,
в попови, Поп-Николови.
Я попа има две моми
и една млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Мари, невясто попова,
попова, Поп-Николова,
хайде ме, мари, посгоди
за едната, за по-малката!
Невяста дума Стояну:
- Я, бре, Стояне, Стояне,
не се ли видиш какъв си -
бели ти ръце наопак,
ситен ти синджир на шия,
и букаи ти на крака?
Стоян невести думаше:
- Мари, невясто Попова,
мене ме мома вързала,
пак ще ме мома развърже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018