Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се присмива на вързан (окован) момък
Петко си двори градеше,
Кръстина по двор ходеше
и на брайна си думаше:
- Миличък брайно, Петко льо,
хубаво гради дворове,
прелези не ми заграждай
оттам ми любе минава
и снощи оттам премина,
вързано та оковано,
на ръцете му синджире,
на краката му букаи,
върли го турци караха.
Прилеп, Карнобатско; лазарска - на брат и сестра (СбНУ 59/1994,
№ 156 - "Петко си двори градеше - 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|