|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се присмива на вързан (окован) момък
Стоян през гора вървеше,
филдишан гребен държеше
и си перчана чешеше,
и на перчана думаше:
- Перчанко, ти мой къдрявко,
де ли щеш да се ветрееш,
из кои гори зелени
из кои доли дълбоки?
Дуре си Стоян издума,
сеймени са го хванали,
сеймени бюлюкбашии,
опак му ръце вързаха,
като Стояна караха,
край Недкини са минали.
Недка в градинка седеше,
смесена китка виеше,
Стоян на Недка думаше:
- Недке ле, първо либе ле,
я дай ми, Недке, китката,
дето й на главата ти,
да й на страната на мене!
Недка Стояну думаше:
- Стояне, първо либе ле,
тебе ти китка не мяза,
не мяза, не ти прилича -
я най ти мяза, прилича
на ръце ситни синджири,
на крака тежки букаи.
Стоян му жалба дожале,
по-много гнява догнявя,
на сеймените думаше:
- Сеймени, бюлюкбашии,
молба ще ви се помолям -
отвържете ми ръцете,
да ви с кавала посвиря
на стадо, на развиване,
сеймени вяра хванали,
отвързаха му ръцете.
Че не ми Стоян засвири
на стадо на развийване,
на булка на прибуляне -
право при Недка отиде,
за косата я улови,
че й главата отряза
и си на Недка думаше:
- Да знаеш, Недке, да повниш
какви си думи думала,
и се на мене присмяла!
Трупнешком Стоян прескочи,
на пътеката излезе,
дору сеймени усетят,
че наби в гора зелена.
Котел; зап. 1946г. (Архив ИМ-БАН, арх. № 1010, папка 88; =Живков-Янакиева
1968, № 15).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|