* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Девойко, мари, хубава!
Крена девойка на вода
от дълбоките долове,
от студените извори.
На път си срещна девойка
три турци, три войводи,
три коня водеха,
три коня вода пиеха
и младо момче караха,
увързано, стегнено,
с букагии на нозете
с белезии на ръцете,
с тежък томрук на гърдите.
Присмя им се девойка:
- Три турци, три войводи,
що ви приляга момчето
с букагии на нозете,
като на мома папуци,
папуци ем чорапи,
с белезии на ръцете,
като на мома колбите,
колбите и пръстените,
с тежък тумрук на гърдите,
като на мома гердани.
Проговори младо момче:
- Трима турци, три войводи,
отпуснете ми бели ръце
да прегърна девойката,
лице й да изяда
като красива ябълка,
веждите да й изпаса
като росна детелина,
очите й да изпия,
като два студени кладенци.
Пуснаха му бели ръце,
та девойка си прегърна
в белезници се не върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018