* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Тодоре, ле, мори, Тодо=,
Тодоре, мори, Тодоре,
учил се Тодор терзия,
да шие Тодор, да крои
на момите бели саи,
на ергене ферменета,
на турчета чохени елеци.
Омръзнало му шиене,
шиене, Тодор, кроене,
омилело му крадене.
Откраднал Тодор, откраднал
на чичо си дзигвар волове,
на стринка си сива кобила.
Хванаха Тодор потера,
хванаха Тодор, вързаха -
на ръцето беледзии,
на нозето букагии,
на гърлото дробен синджир.
Закараха Тодор през село,
момите му се подсмиваха:
- Тодоре, море, Тодоре,
ама те, Тодор, прилега
на нозете букагии,
като на мома кундури,
ама те, Тодор, прилега
на ръцете беледзии,
като на мома колбии;
ама те, Тодор, прилега
на гърлото дробен синджир,
като на мома бисеро.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018