|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома се моли да я спасят от преследвачи-сватове
Слънце е изгряло от Невер планина,
от Невер планина, на цвръста пладнина.
Неда се навела на бела пченица.
Слънце се навело, Неда се изправи
и що да види - поле поцърнело,
поле поцърнело, все църни арапи.
Неда брат си вели: - Брато, мили брато,
брато, мили брато, скрий ме, брато,
скрий ме в ръколки пченица.
- Недо, сестро, Недо, коне кье разпущат,
ръкойки кье изядат, тебе кье си найдат.
Скрил я брат й, скрил я, в ръкольки пченица.
Коне разпущиа, ръкольки изядоа,
ръкольки изядоа, Неда са найдели.
Карали са я по дълги друмове,
карали са я до осем, девет години.
Дебрене, Санданско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ); цвръста пладнина
- точно на пладне.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|