* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Драгана рано ранила -
с ковани ведра на рамо,
на бели Дунав за вода.
На бел е камък стъпила,
бело си лице измила,
черни си очи лискала,
па на Дунава говори:
- Дунаве, бели Дунаве,
що ще те питам, да кажеш,
право ми кажи, не лъжи -
отка петлите дваж пеха,
дваж пеха и потретиха,
колко гемии минаха,
с колко ми бели ветрила?
Дунав Драгани говори:
- Мома Драгано хубава,
право щем каза, не лъга:
отка петлите дваж пеха,
дваж пеха и потретиха,
триста гемии минаха,
с триста ми бели ветрила.
Най-напред Стоян вървеше -
черно му беше ветрило;
с меден си кавал свиреше,
като свиреше думаше:
"Либе Драгано, Драгано,
какво е мене за тебе,
да е и тебе за мене,
свила би поли шарени,
па би в Дунава скочила,
та да те носи, подноси
и до мен да те донесе -
до мойта черна гемия!"
Драгани жалба дожаля,
па свила поли шарени
и е в Дунава скочила.
Дунав я тихо покарал
към Стоянова гемия.
Стоян си рано подранил
лицето да си измие,
очите да си поплиска
и към дюмена погледал -
тамо си виде Драгана.
Като я виде, заплака,
порой си сълзи порони;
върла му жалба дожале,
та па се в Дунав подхвърли,
до първо либе Драгана;
с десна я ръка прегърна,
па на дъното паднаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020