* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Заженил се е млад Стоян,
в неделя бе му сватбата,
в петък бе му момин-ден,
във вторник книга допадна
да иде Стоян млад войник,
млад войник, млад байрактарин.
Че си невеста остави
под бела-жълта магдана,
венчана, неармасана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Ще ли ме, либе, почакаш,
доде се веднъж завърна?
Петкана го е чакала
тъкмо до девет години.
Станала бяла събота,
бели си ризи напрала,
на бели Дунав отишла,
на мрамор камик стъпила,
та бели ризи изпира
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
ти ме със либе раздели,
ти ме със либе събери!
Дунав не дума, не шава,
сега Петкани продума:
- Петкано, бела българко,
по-скоро ризи изпери,
по-скоро дома да идеш,
че ще млад Стоян да дойде.
Отка петлите пропеха
триста гемии минаха,
най-напред беше млад Стоян,
тежка гемия караше,
със тънка свирка свиреше,
като свиреше, думаше:
- Чуеш ли, либе Петкано,
че ще млад Стоян да дойде?
Петкана дома отиде,
бели си ризи простира,
викнала, песен запела.
Заслушал я е свекър й,
па си Петкани думаше:
- Снахо Петкано, Петкано,
девет години ка стана,
отка ни Стоян остави,
ти беше тъжна, кахърна,
сега си, Петкано, весела,
та си викнала-запела!?...
Петкана свекру думаше:
- Свекъре. стари свекъре!
Дунав ми с дума продума,
че ще млад Стоян да дойде!
Свекър Петкани думаше:
- Размети двори широки,
нареди наред столове,
че ще селяне да сбера,
Стояна да си посрещна!
Заклале крава ялова,
сготвиле гозби всекакви,
па се събрали селяне,
кметове, стари попове,
та си Стояна срещнале...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020