|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Рада жерави думаше:
- Жерави, вие Дунави,
като високо хвърчите,
и на широко гледате,
та видяхте ли млад Стоян,
млад Стоян, моя стопана?
Жерави Ради думаха:
- Радо льо, булка хубава!
И да го бяхме видели,
ние го не познаваме...
Рада жерави думаше:
- Жерави, вие Дунави!
Стоян е личен, приличен -
на гърди носи слънцето,
на плещи носи месеца...
Жерави думат на Рада:
- Ний го видяхме Радо льо,
всред море в тажна гемийка,
в гемийка болен лежеше,
де две го слуги гледаха,
с ален го чумбер покриват...
неуточнено, Ямболско; зап. в Болград, Бесарабия - Украйна; лазарска
(Янков 1908, № 300 - "Рада и жерави"; =Осинин-Дърво 1955 с. 250).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|