|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Неранцо, моме Неранцо!
Неранца е дрехи изпрала,
на градина га просрела,
дека цъфте жълто цвете,
я Неранца му сборува:
- Цъфти, цъфти, жълто цвете,
армасник ми е далеко,
три дни хода да пойдет,
три дни да дойде.
Запретнала е скутовете,
та е набрала жълто цвете,
та е направила до три китки,
та ги кладе пазувата,
тай отиде на гемиджии,
на гемиджии си сборува:
- Гемиджии, милни брате!
Не помина мой армасник?
- Неранцо, моме Неранцо!
Вчера мина твойо армасник
с девет товари железа,
тежки му биха товарите,
пропаднала е гемията.
Цикна Неранца, заплака:
- Ой ти, Боже, мили Боже!
Кам' да дуне тихин ветер,
да пресуши Църно море,
да го орат биволите,
да го сеят жълто просо,
да го жният малке моме,
хем да жният, хем да пеят.
Горно Броди, Серско - Гърция; лазарска (Веркович 1860, № 268;
=Верковиќ 1/1985, № 268; =БНТ 5/1962, с. 362 - "Неранза и годеникът й");
трансформирана; Неранца, от неранджа, наранза - вид портокал, нар.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|