|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пита дали са виждали нейното либе
Петкана Дунав прашваше, леле:
- Дунаве, бели Вардаре,
Дунаве, бели Вардаре, леле,
жити ширина, длабина,
жити ширина, длабина, леле,
ем жити сестра Мария,
аз право кье те опитам, леле,
ти мене право да кажеш.
Откакто петли пеале, леле,
колку гемии минале?
- Петкано, бела, цървена, леле,
ти мене право опитвиш, леле,
аз тебе право кье кажам:
откакто петли пеале, леле,
триста гемии минале.
Най-напред водит млад Стоян, леле,
со бакърнана гемия.
Co шарен кавал свиреше, леле,
во кавал песна пееше.
Во кавал песна пееше, леле:
"Мъжи се, върши, Петкано,
мъжи се, върши Петкано, леле,
дури си бела, цървена,
дури си бела, цървена, леле,
дур те сакает юнаци,
дур те сакает юнаци, леле,
дур си е мила майке ти."
Арбиново, Охридско - Македония (Каровски 1979, № 129).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|